Кладенците – вода за всяко селце и вилна зона

Чешмите и кладенците са били винаги на почит за нашия народ. Такива се издигали още по времето на нашите пра-пра родители в чест и знамения. Те са възпявани в не една народна песен, с тях се свързвали народни приказки и предания, разказвали се легенди.

Да построи чешма, българинът смятал за висока добродетел. Не на едно място из страната ни можем да зърнем чешми с надписи от кого и с чий средства са били издигнати или в памет на кого. Надали някъде другаде по света има толкова много чешми, колкото в България. Те се срещат по улици и пътища, по градинки и паркове: http://www.bgdrill.com/prokopavane-kladenci-sofia.

Там, където не е имало чешми и извори, хората прокопавали кладенци, за да достигнат подпочвените води.

Дълбочината на кладенците достигала до над 100 м. и била вадена с помощта на добитък.

В първите години след Освобождението, младата българска държава не е имала канализация, а водоснабдяването на населението било трудно реализуемо. Липсвали регулационни планове, технически кадри, средства за внос на водопроводни тръби и съоръжения.

Доказано е, че едно семейство изразходва много повече вода, когато чешмите са в дома му. Статистическите данни показват, че около 30% от подадената питейна вода се разпилява. От повредена мивка или тоалетно казанче могат да изтекат 5 хил. л вода, за един месец – 120 хил. л., а за една година 1,4 млн. л. Тази вода може да задоволи нуждите средно на едно село за месец-два. От развалена канелка на улична лампа изтичат от 8-10 хил. л. вода , количества, достатъчно да задоволи нуждите на 150 души за 24 часа.

Опазването и разумното използване на питейна вода е дълг на всеки съвестен гражданин. В много извън населени райони, региони извън регулация, вилни зони, хората отдавна са открили начини сами да се справят с недостига или липсата на вода. Изкопаване на кладенци, сондажи и битови пречиствателни станции са в проектите на много собственици на домове.